Когато правиш снимки, не осъзнаваш как след време се превръщат в истории. Миналият януари започна с една мечта, която тази година я чакаме да се роди. Някъде по средата на месеца стояхме на един базар, беше люта зима, чудихме се как да пренесем всичко, но единственото важно бешe едно обаждане от мъж. Развивахме какви ли не теории за забавянето... От гледане на племеници, до блъскане от тир, кършихме пръсти и се чудихме защо любовта винаги трябва да е толкова трудна - е обади се и сега ги чака съвместен живот. Към края пихме кафе и разказвах за големите ми мечти свързани с Естир и тогава ме уловиха в снимка, а папионката се оказа най-продаваната за миналата година...